| 摘要 |
<p>Зъбът за кофи на багери може да намери приложение в открити рудници и на строителни обекти, съоръжени с роторни и еднокофови багери, работещи в земни маси с голяма абразивност. Чрез ефекта на самозаточване се намалява енергоемкостта и се създава възможност за по-продължително използване на зъба. Дължината на неизползваната част от зъба (L1<L) е намалена, а наличието на кухини увеличава използваемата част от масата на зъба и намалява общата му маса. Гърбицата защитава кутията, държаща зъба, от износване и удължава живота й. Зъбът за кофи на багери, получен чрез леене и монтиран на кофата чрез кутия, има клинообразна форма в предната си част, представляваща до 1/3 от дължината му. В задната си част зъбът е с правоъгълна опашка, представляваща до 2/3 от дължината му. В задната стена на клинообразната част на зъба (3) е създадена кухина (а-а), чиято основа е на разстояние (р) от челната стена на зъба (3). В опашката му е създадена кухина (b-b), оформяща напречното сечение, намалено до допустимите напрежения. Гърбица (1) е отлята под кухината (а-а) и предпазва кутията (2) от износване. Кухината (b-b) е изпълнена във формата на пресечена призма, с основа в края на опашката. а</p> |
