| 摘要 |
Изстрелът е предназначен за стрелба от ръчни гранатохвъргачки за поразяване на живата сила на противника на открито, окопи и полеви съоръжения, транспортни средства и други. Повишеното действие на изстрела, гарантиращо убоен радиус не по-малко от 22 m се осигурява от дебелината на корпуса на осколочната граната в съчетание с формиращата решетка и взривното вещество, а повишената точност на стрелба се осигуряват от междинното центриращо удебеление, от отворите на тръбата за възпламеняване на барут във вид на ленти, от диоптричния стабилизатор с неразтварящи се перки и от предварителното завиване на метателния заряд към осколочната граната, гарантиращо добра съосност. Изстрелът се състои от осколочна граната (1) и метателен заряд (2), при което осколочната граната (1) включва корпус (3) с междинно центриращо удебеление (4) и с дебелина на стената на корпуса за формиране поразяващите елементи. В корпуса (3) е поставена формираща решетка (5) и взривно вещество (6), притегнати с дъно (7). В дъно (7) е поставен капсул-възпламенител (8). Взривателят (9), който инициира взривното вещество (6) е завит в предната част на корпуса (3). На външната повърхност на корпуса (3) с помощта на винт (10) е закрепена шайба (11), които служат за фиксиране на изстрела към гранатохвъргачката. Към дъно (7) е завит метателен заряд (2), съдържащ изгаряща гилза (12), в която са поместени тръба (13) с отвори за възпламеняване на барут във вид на ленти (14). Към задната част на тръбата (13) е завит диоптричен стабилизатор неразтварящи се перки (15). Във вътрешната част на тръба (13) е разположен възпламенител (16), а в отвора на диоптричен стабилизатор (15) е поставен трасьор (17). 3 претенции, 1 фигура |
